Стерилитет при жената
ПРИЧИНИ ЗА СТЕРИЛИТЕТА, КОИТО СЕ НАМИРАТ В ПОЛОВИТЕ ОРГАНИ НА ЖЕНАТА
Причини за стерилитета, които се намират в яйчниците (овариален стерилитет) – най-честата причина от страна на жената за незабременяване е недоразвитостта на половите органи и овариалната недастатъчност. Тъй като недоразвитието на матката е в тясна връзка с първично съществуващата овариална недостатъчност, тези случаи се причисляват към причините, намиращи се в яйчниците. За недоразвитие на матката говорят: късната поява на първата менструация, оплакването от първична дисменорея, смущенията в протичането на менструалния цикъл (аменорея или хипоменорея, понякога сменяща се с хиперменорея).
Лежащата в основата на стерилитета овариална недостатъчност обаче не винаги се проявава с аменорея; в някои случаи дори липсват каквито и да е било по-значителни отклонения в менструалния цикъл по време. От най-леките до най-тежките смущения в овариалната функция има редица междинни по тежест форми на овариална недостатъчност. И точно тези смущения в овариалната функция играят най-важната роля като пречки за настъпването на бременност. Тези смущения във функциите на яйчниците се изразяват в ановулаторни цикли, в скъсяване фазата на жълтото тяло (относителна недостатъчност на жълтото тяло) или в забавено настъпване на жълтото тяло. Диагнозата на тези смущения се поставя с помощта на известните и разпостранени вече методи на функционално изследване.
Причини за стерилитета, които се намират в яйцепроводните тръби (тубарен стерилитет) – причина за тубарния стерилитет са запушването и срастванията на двете яйцепроводни тръби в резултат на прекарано възпалително заболяване на тръбите. От гениталните инфекции, които причиняват двустранна непроходимост на тръбите, най-чести са гонореята, гениталната туберкулоза, възпалителните стрептококови и стафилококови заболявания. Важна роля играят възпаленията на тръбите, развили се след аборт (особено криминален) или раждане, във връзка с прекаран перитифлит, след грип и пр. Непосредствена причина за стерилитета може да бъде пълното механично запушване на двете тръби, но също така и цикатрициалните деформации на тръбите; околотръбните сраствания, ограничаващи движенията на тръбите; цикатриксите в стената и атрофичните изменения в лигавицата, които намаляват мотилитета и пр. Освен на възпалителните заболявания и техните последици тубарният стерилитет може да се дължи на ендометриоза на тръбите.
Причини за стерилитета в маточната шийка (цервикален стерилитет) – състоянията, свързани с повишена секреция, причиняват често промени в цервикалната слуз и смущават придвижването на сперматозоидите в резултат на нарушения химиотаксис. Тези промени често благоприятсвуват развитието на възпалителни процеси с поселяване на бактерии в шийката на матката. Възпалението на цервикалния канал от своя страна е пречка за забременяването.
Друга причина за цервикален стерилитет е тесен външен отвор на цервикалния канал. Касае се толкова за механично препятствие, колкото за белег на генитална хипоплазия (недоразвитие) в резултат на овариална недостатъчност, която е и основната причина на стерилитета.
Функционалните смущения в шийката на матката (последица от намалената продукция на естроген в края на фоликуларната фаза) и цервикалната слуз (през време на менструалния цикъл цервикалната слуз и външния отвор на цервикалния канал претърпяват известни промени, които са хормонално зависими и ритмични) също са причини за стерилитета.
Причина за стерилитета от страна на влагалището (вагинален стерилитет) – най-честа причина са колпитите (възпаленията). Приема се, че причината за ненастъпване на бременност при възпалителни процеси са промени във влагалищното съдържимо, които действуват на сперматозоидите със своите ферменти и скъсяват продължителността на живота им.
ПРИЧИНИ ЗА СТЕРИЛИТЕТА, КОИТО СЕ НАМИРАТ ИЗВЪН ПОЛОВИТЕ ОРГАНИ НА ЖЕНАТА
Тежките общи заболявания на организма могат да предизвикат смущения в овариалната функция по пътя на въздействето си върху – кора на главния мозък – диенцефалон – ендокринна система. Отражението на тези заболявания се изразява със смущения в менструационния цикъл. При жените, прекарали тежки общи заболявания, съществува аменорея, липсва и концепционна способност поради липсата на образуване на годни за оплождане яйцеклетки.
ІІ. Стерилитет при мъжа
За мъжко безплодие се говори при установяване на функционални и органични разтройства в половата функция на мъжа, които могат да бъдат причина за намаляване или липса на оплодителната му способност. Доказано е, че 30 – 50 % от безплодните бракове са последица от нарушения в сперматогенезата на мъжа.
Най-честата причина за безплодие у мъжа е патологичната сперматогенеза, обусловена от нарушения в герминативната функция на гонадите.
За нарушения в спермогенезата голяма роля играят различните проеси в развитието на половия апарат на мъжа – хипоспадия, еписпадия, а също така и крипторхизмът.
Крипторхизмът е състояние, при което тестикулът е задържан някъде по неговия естествен път на десцендиране от долния полюс на бъбрека до дъното на скроталния сак, най-често – в ингвиналния канал или абдоминално, пред вътрешния отвор на канала.
Честа причина за мъжки инфертилитет са прекараните възпалителни заболявания на половите органи и особенно несвоевременното и неправилно лечение на гонореята. Непосредствено след прекаран възпалителен процес с висок фебрилитет се отчитат нарушения в сперматогенезата – олигозооспермия, астено- и тератозооспермия.
Нарушената сперматогенеза може да бъде последица на ендокринни заболявания (диабет, адипозогенитална дистрофия), затлъстяване, синдром на Klinefelter, тестикуларна дисгенезия, синдром на Сертолиевите клетки и др., тежки общи заболявания, остри и хронични инфекции (епидемичен паротит с орхит, коремен тиф, туберкулоза, скарлатина и др.), хронични интоксикации от битов характер (алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания), травми и прекарани операции в коремната област и половите органи, прфесионални вредности (висока температура, радиация, оловно, живачно отравяне и др.), киста на епидидима, агенезия на ductus deferens.
В някои случаи на безплодие от страна на мъжа могат да бъдат механични пречки и заболявания – голяма скротална херния, хипоспадия, хидроцеле, варикоцеле, хроничен неспецифичен простатит, включен в следоперативни цикатрикси и лигатури funiculus spermaticus, хроничен неспецифичен епидидимит.
Най-точната представа за състоянието на оплодителната способност на мъжа дава изследването на еякулата.
Изследват се следните параметри на свежо получения еякулат: обем, цвят, миризма, време на втечняване, рН, общ брой на сперматозоидите в 1 ml, процент на подвижните сперматозоиди, морфология, фруктолиза и количество на фруктозата, кисела и алкална фосфатаза, скорост на придвижване на сперматозоидите, наличие на аглутинати, търсят се други формени клетки (левкоцити, еритроцити) и т.н.
При диагностиката на мъжкия инфертилитет влиза в съображение и импотенцията (половата немощ), която може да бъде основна причина за безплодие. В зависимост от това коя фаза на половия акт е нарушена, се различават четири форми на импотенция:
- 1. Липса на сексуално желание (либидо).
- 2. Липса на ерекция.
- 3. Липса на еякулация.
- 4. Липса на оргазъм.
Импотенцията би могла да бъде постоянна – при всички опити за полов акт, и периодична. Първичната се установява още при първия опит за полов контакт, а вторичната възниква, след като болният вече е имал нормален полов живот.
Причините за импотенцията са:
1. От урологична гледна точка – възпалителни заболявания на мъжките полови органи (уретрити, кавернити, коликулити, простатити), фимоза, парафимоза, хипоспадия, еписпадия, приапизъм, индурацио пенис пластика, травми на малкия таз, травми на пениса, хирургични операции върху и в съседство на половите органи.
2. Импотенция в различна форма или степен може да настъпи и в резултат на органични и функционални заболявания на централната и периферната нервна система, заболявания на подкоровите центрове, гръбначния мозък и др.
3. Редица ендокринни заболявания също довеждат до нарушаване на нормалната полова дейност: вродени и придобити заболявания на жлезите с вътрешна секреция (тестиси, хипофиза, щитовидна, надбъбречна и задстомашна жлеза).